Сърдечносъдови заболявания

17-02-2016

         Психосоматичните заболявания за които днес се говори вече аргументирано и научно обосновано са били известни още от древността. Платон, Хипократ и Сократ говорят за тях.

От съвременните автори пръв Фр.Алекзандър през миналия век дефинира първите седем психосоматични заболявания: хипертония, язва, невродермит, тироксикоза, бронхиална астма, ревматоиден артрит.

В това есе искам да се спра на сърдечносъдовите заболявания и в частност на хипертонията и каква е корелацията им с някои от неорайхианските характери.

Разглеждам този тип заболявания, понеже по значимост са на челно място в световен мащаб.

Психологичните фактори, обуславящи тези заболявания са следните:

Ø висока работоспособност и цели, съпътствани от агресивни пориви, но не винаги разтоварени по подобаващ начин, често задържани

Ø задържане на изживяните афекти

Ø сексуална потиснатост.

Ø Често се потискат разрушителни чувства като гняв, омраза, враждебност, любов, на които не се позволява да се разтоварят по подобаващ начин. Всички те обуславят един тип характер, при който враждебно-агресивните импулси са потискани за сметка на едно желателно поведение, което е противно на вътрешното състояние.

Шизоидният характер е такъв, при който една от рисковите зони е сърдечносъдовата система, при него отношението е аз-аз, налице е афективно отдръпване от външния свят с периодични гневни експлозии, които са много опасни, както за субекта, така и за обекта, към когото са насочени. Защитата му е отрицание, при което той отхвърля мисли, чувства и желания, понеже го тревожат. Всичко това може да продължава дълго време, докато соматизира в сърдечносъдов проблем.

Друг тип характер, при който са възможни проблеми със сърдечносъдовата система е ригидният.

Основният проблем тук е, че в детска възраст индивидът е бил травмиран по време на неговия израз на любов и той полека намалява своята уязвимост чрез втвърдяване. По този начин той заявявя: „Аз няма да се поддам на чувствата си към теб, следователно ти няма да ме нараниш.” През целия си живот той е включил своите афективни защити при междуличностните си отношения с цел да се предпази от подобна травма, като изживяната в детството му. Полагайки всички тези усилия той не разбира, че лишава себе си от енергията на любовта, която е най-голямата сила, а потисната любов води до сърдечни проблеми, които е въпрос на време да соматизират.

При психопатния характер единственият начин да установи афективни контакти с другите е, като ги манипулира. Той отрича афектите на реалността за сметка на властови позиции и илюзия за всемогъщество. Той се е научил да кара другите да се нуждаят от него, така че той никога да не изразява потребностите си, защото да се подчини на потребностите си, означава да се срещне с реалните афективни нужди, които той има, а това ще го направи слаб и безсилен. Така релационния терен, в който той се движи е изграден на отрицание на собствените  истински  афекти.  Отношенията му с другите  може  да  са  агресивни,  когато  е  сигурна   връзката  или  може  да  са  съблазнителни,  където връзката се нуждае от утвърждаване.  Дълбоко  в  себе  си  такъв  човек   изпитва страх  от  това  да  не  остане  сам,  но тъй  като  е  почти  невъзможно  да  разбере  това,  той  си  живее  със  страха,  опитвайки да го  намали  със  съблазнителното  си  поведение.  Но  знаем,  че  сърцето  трудно  може  да  бъде  излъгано и  вероятно  неговият  отговор  след  време  ще  бъде  съответно  сърдечно  заболявано.

При оралния характер, когато в  ранна възраст  е  изживяна  депривация,  лишен  е  от необходимото внимание и  топлота  от  страна  на  майката,  индивидът  страда,  но  не  така  видимо.  Защитният механизъм  интелектуализация  се  опитва  да  облекчи  страданието,  което  детето  изпитва  от  празнотата  във  вътрешния  си  живот,  която  чака  да  се   запълни  от  хората  около  него.  Такива  хора  са  склонни  да говорят  за  любовта,  но  преживяването  на това  чувство им  е  трудно.  Има   и  изключения,  когато  те  интензивно  преживяват емоцията. Стараят  се  да  дадат  всичко  от  себе  си,  само  да  не  бъдат  изоставени.  Компенсират  липсата  на  любов  с  жажда за  удоволствие  и  веселие.

 

От  направеното кратко описание на тези типове  характери става  очевидно,  че  потискането  или  неадекватното  изразяване  на  чувства  като  любов,  гняв,  страх  и  др. задейства  вегетативни  процеси  в  човешкото  тяло,  които  по  хормонален  път  въздействат  върху  телесното  здраве.  Когато  това  продължава  дълги  години,  води  до  нарушения  в  сърдечносъдовата  система  и  произтичащите  от  нея  заболявания.  Разбира  се  съществуват  и  много  други   фактори,  съдействащи  за  развитие  на  сърдечносъдовите  заболявания,  но  водещо  е  психичното,   иззхождайки  от  психотелесната  цялост  на  човешкия  организъм.

Травми на детската възраст, обуславящи формирането на характера на детето

17-02-2016

         Ще разгледам основните моменти в развитието на детето през първите пет години, поради това, че те са критични за по-късното му развитие. Това означава, че трудностите, възникнали в детството, ще се появят и в по-късни периоди от живота. Или критични събития, настъпили в най-ранна възраст, ще имат отражение в живота на зрелия индивид.

            Спирам се върху две жизненоважни отношения между майка и дете. Привързаност и раздяла в ранна възраст и отражението им върху живота и характера на детето на по-късен етап.

         Има няколко важни характеристики, които обуславят привързаността през първите години:

Ø чувствителност / нечувствителност,  чувствителните майки могат да видят нещата през гледната точка на детето. Изследванитята показват, че деца с по-чувствителни майки са по-щастливи и радостни и изпитват по-малка тревожност при раздяла.

Ø приемане / неприемане, приемащите майки гледат на децата като на устремени към положителна промяна и избягват налагането на ограничения.

Ø съвместност / индиферентност, родителите с позиция на съвместност търсят различни форми на „съучастие” с децата.

Ø достъпност / пренебрежение, достъпните майки проявяват по-голяма доза откритост към децата си и са на тяхно разположение безусловно.

Доказано е, че майки,  които притежават гореописаните характеристики,

създават по–добри възможности за изграждането на доверие и привързаност. Тези качества се изграждат не за един ден, а е необходима последователност и постоянство.

         Привързването на детето към майката е изградено, когато:

                   -детето се опитва да поддържа връзка с майката;

-детето се чувства много по-спокойно и сигурно в присъствието на майката и много по-неспокойно с тези, с които не е изградило този тип отношения;

                   - детето изпитва безпокойство, когато майката отсъства.

         Привързаността започва да се изгражда веднага след раждането на детето и продължава във времето като изменя своето съдържание и форма.

         Надеждното привързване на детето се характеризира със сигурност и това прави възможно изследването на света около него.

         При ненадеждното привързване децата са по-тревожни, по-гневни и по-рядко търсят визуален контакт с майките си. Поведението на майките на тези деца е белязано от нежелание за телесен контакт и желание за отхвърляне.

         Причините за привързаността на детето са биологични –  бебето притежава инстинкт за изграждане на връзка с този, който се грижи за него.

         Привързването осигурява развитието на детето, изграждането на доверие и сигурност, изпитването на едно радостно и любовно преживяване от срещата с майката.

А какво би станало, ако тази привързаност бъде нарушена? Душевните наранявания, причинени от различните загуби имат огромен и продължителен негативен ефект върху характера на детето. Загубата (раздялата) от майката е основна причина за душевните травми.

Детето преминава през три стадия, когато е жертва на раздяла или на отхвърленост от майката, които стадии по-късно се отразяват на характера му и така формират цялостния му живот:

-първи стадий – протест, детето е възбудено, плаче, изпитва ярост.

-втори стадий – отчаяние, безнадеждност, отпадналост. Това състояние се характеризира с отдръпване и затвореност в себе си, настъпване на депресия и прекратяване на активността.

         -трети стадий – отчуждение, това отчуждение е много дълбоко, трудно преодолимо и причиняващо дълбоки разстройства в по-късния живот.

На стадия на отчаянието, връщането на майката в началото се посреща с  чувство на протест и гняв, но след това възстановяването на връзката е лесно. На стадия на отчуждаването, възстановяването на връзката е изключително трудно и болезнено и изисква много продължително време.

В преживяването на раздялата се откриват две основни емоционални състояния – тревожност и гняв. Това е първата интерперсонална тревожност, която детето преживява и това преживяване е свързано със загуба. Детето изгражда вътрешна сигурност от връзката с другия и разрушаването на тази връзка поражда несигурност и това е прототипът на екзистенциалната несигурност.

Как се отразява в по-късна възраст това неблагоприятно развитие върху характера на човека. При неорайхианската теория тук се откриват двата характера – шизоиден и орален, които имат сравнително близки характеристики.

При шизоидния характер се развиват следните черти – избягване цял живот на реалността и емоциите, затруднено общуване с другите и със себе си. Индивидът с такъв характер е затворен във фантазиите си, настроен е критично. Той не гледа отсрещния човек в очите, той не е тук и сега, а е в своето въображение.

При оралния характер нещата са подобни. Хората с такъв характер са затворени в интелектуалните си преживявания, афизични са. Избягват близките връзки, понеже се страхуват от изоставяне. Чакат другите да се задвижат към тях и да правят нещо за тях, сякаш са им задължени. Връзките, в които влизат са предимно интелектуални. Такива хора са невероятни консуматори, понеже са били недохранени емоционално. Не проявяват собствена инициатива, живеят с илюзията, че всички са им длъжни. Лесно се привързват и се страхуват да не останат сами, вкопчват се в другите като пиявица. Компенсират слабостите си с много говорене и манипулиране.

 

Горенаписаното е една кратка илюстрация на това, как неправилното отношение на майката към детето може да доведе до травматични последици в зряла възраст.

а